Добре дошли!

Здравейте приятели на книгите! 
Бих искала да ви представя моята скромна библиотека…
Заповядайте на чаша ароматно кафе и топъл сгряващ чай в ZakKy artcafe..
Да побъбрим за нещо любимо. Аз ще ви покажа моите книги, какво съм чела, какво ме е впечатлило и вдъхновило, кое ми вдъхва надежда за да продължа напред в труден момент…Ще ви разказвам от моята гледна точка, какви следи са оставили в мен всички досега прочетени страници…

DSC03729 Иска ми се да започна с една вдъхновяваща книга – „С дъх на чаени листа“ от родената в Нова Зеландия талантлива писателка Хана Тъниклиф. Защо започвам постовете си точно с нея? Ще ви разкажа съвсем накратко…

Главната героиня Грейс открива кафене, което се превръща в малко гнездо за нея и новите й приятели, които впоследствие тя нарича свое семейство. Докато четях си представях уютната атмосфера, пресъздадена толкова добре от автора, топлите взаимноотношения между жените, загрижеността между тях и извода кое е важно в живота. Много красиво четиво
Ако съм ви вдъхновила да я прочетете или вече сте я чели, ще се радвам да оставите и своето мнение
Очаквам ви!

„Магическият час“

магически час

От известно време съм запленена от книгите на Кристин Хана.
Тази жена ме омагьосва – пише толкова красиво и изразително и с всяка нова история я харесвам все повече.
С „Магическият час“ тя ме върна назад във времето – някъде около първи или втори клас, когато в учебник по литература беше поместена кратка история за две сестри, отгледани от вълчица. Спомням си снимката на Амала и Камала и няколкото реда поместени до нея, достатъчни да направят силно впечатление на всяко дете.
Сега, години по-късно от детските, чрез книгата на Кристин Хана откривам че тази история всъщност е истинска. Разрових се в Интернет и видях че тези момичета наистина са живели сред дивата природа и са имитирали до съвършенство „родителите“ вълци, които са ги отгледали. Открити са в пещера и след това неуспешно адаптирани в нормална човешка среда. Амала е починала само година след като е заживяла сред хората, а Камала няколко години по-късно. Има редица други случаи на „диви деца“ – също толкова реални и тъжни.
Точно такава е историята, която ни разказва Кристин Хана в „Магическият час“.
Едно „диво дете“ на около 6-7 години заедно със своя приятел вълк се появява от дълбоките гори, където очевидно е било измъчвано. С това момиченце е изключително трудно да се общува. То е изплашено и има огромна нужда от помощ. Но с крехката детска психика трябва да работи само много добър специалист – психиатър който е не само лекар, а най-вече силно обичащ човек. Някой, който е губил достатъчно в живота си, за да разбере чуждата болка.
Джулия Кейтс е точно такъв човек. Всеотдайна жена, току-що изгубила последната битка за кариерата си. След провал с клиент, който е убил деца преди да се самоубие, тя вече няма надежда да се занимава с това което умее най-добре. И тъй като няма какво повече да изгуби, Джулия поема трудния случай с детето. Тя нарича момиченцето Алис и отдава всяка своя минута и емоция за да я научи да проговори. Да я научи да общува, да обича и да се довери!
Алис успява да се справи с тежката адаптация в света на хората, където ТЯ и ТОЙ могат да обичат МОМИЧЕТО! Но с любовта си тя променя и живота на „Слънчевата коса“, от чиито очи редовно тече вода – Джули мами.

Ники Пелегрино

Niki Pelegrino

Ах, тази Ники!

Всеки път когато разгърна страниците на нейна книга, като че ли се потапям в коренно различен свят. В свят изпълнен с много слънце, емоции и най-вече храна, храна и пак храна. Тази жена безброй пъти ме е карала да изляза извън равновесие и буквално да излея бутилка зехтин в стомаха си. Дали върху резен домат, с парче моцарела или само с филия топъл хляб – факт е че тази нейна а и моя страст към вкусната златна течност карат дрехите ми бързо да умаляват. Ето така ми действа Ники Пелегрино!

В нейните истории тя замесва любов – между хора и хора, между хора и храна, между хора и омайни слънчеви местенца. Как да не я заобичаш, особено ако четеш книгите й в зимни мрачни дни?!? Как да не търсиш още и още, когато тя така силно те пленява с нещо, което отчайващо силно ти липсва – аромата на истинския живот! Четох „Италианска сватба“ през януари, но все още усещам вкуса на спагетите които приготвя Papa, виждам прекрасните снимки които Роузи направи за ресторанта „Малката Италия“ /“Летовничките“/ и се разхождам с гондола по Канале Гранде заедно с Адолората / „Едно лято във Венеция“/.

Ники Пелегрино определено няма да ви остави безучастни в кухнята!

С огледалото все още сме приятели, но моля скрийте кантара!

 

„Любов“ през един различен поглед

rumi

Този пост е едно прието предизвикателство.
Едно по-красиво виждане за ЛЮБОВ-та..

„Една от причините да искам да науча турски език е да мога да прочета и разбера оригинала на AŞK. Интересно ми е как този толкова звучен език описва Любовта и каква част от нея ще остане във всеки един от нас или ще я събуди.
„Грабнах кехлибарената броеница, която Руми беше оставил, благодарих отново и отново на Бога, задето ми е дал истински съмишленик, и се замолих красивата му душа да не изтрезнява никога от опиянението на Божествената Любов“.

Реших да отворя отново тази книга, която стои като икона на етажерката в къщи и това е абзаца, който погледнах веднага. Кажете – не е ли интерeсна илюстрация на това, което е цялата Любов на света? Тази вътрешна любов, която намира своите сродни души, с които да говори. Отразяването на Бога във всеки един от нас, става чрез Любовта. Интересно е как ние се опитваме да слагаме етикети на Любовта – майчинска любов, съпружеска любов, братска любов и започваме да се обясняваме като деца, как любовта е различна и че обичаме по различен начин. А всъщност през 1246г. Любовта (е)(била) ЕДНА! Малцина успяват да разберат и живеят чрез тази ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ, и ние се радваме, когато някой страхотен автор, успява да ни върне вярата в Любовта!

Тази книга ме научи, че Любовта (LOVE, ASK, AMOR) е описана с различни думи, но разпaлваща еднакъв огън във всеки, за който иска да запали своята свещ…“

„Любов“

Love

Знам много добре, че не аз съм човека който трябва да напише мнение за тази книга.

Не защото не я обичам, а защото има много по-подходящи хора от мен. Аз бих разказала много сухо, сбито и не толкова увлекателно историята и може би точно това искам да използвам като аргумент да предизвикам човека който боготвори „Любов“. Само когато спомена това заглавие пред моя много близка приятелка, нейния поглед се променя – сияе. И точно този поглед искам да открие тя за вас някой ден.

И все пак ето едно малко и скромно резюме от мен. Безумно скромно, имайки предвид колко дебела е книгата.

Изтока и запада в допирна точка, минало и настояще също, приятелство прерастващо в любов – всичко това е на път да разтърси главната героиня Ела. Току що навършила 40 години, светът за нея се променя в мига, в който се запознава с никому известния автор Азис Захара по повод рецензията на книгата му „Сладко Богохулство“.

Без да знае в какво се въвлича, Ела приема задачата да оцени романа, в който е описано необикновеното приятелство между духовния учител Руми и странстващия дервиш Шамс. Приятелство което променя техните съдби, съдбите на най-близките им хора и на тези които са се докоснали до тях по някакъв начин. Ела вече е друга. Ние също.

Прекрасна книга, макар че я оцених чак на втория прочит.

Просто първата ни среща трябваше да се отложи с година, за да се влюбя в нея от първия миг.

В. твой ред е.

Щастието е чаша чай с теб

happiness

Иска ми се да започна годината с нещо весело, позитивно.
Затова избрах едно забавно четиво с романтично-ароматно заглавие – „Щастието е чаша чай с теб“.

Иска ми се благоуханния дъх да завладее още първите дни атмосферата на моето малко кафене – с чара на съвсем обикновените неща..с чара на важните малки радости и обикновените хора..

Слънчева и весела корица с уютно, топло заглавие ме разтопиха през един студен и мрачен декемврийски ден. Външната температура и тази която кипи в книгата са като огледални една на друга от двете страни на 0-та. Колкото по-студено е навън толкова по-топло ти става с всяка изминала страница. Лека полека / случва се наистина бавно / заобикваш хората с техните странни характери, но пък в края на книгата симпатията към тях е истинска и безрезервна.

Честно да си призная този път сама попаднах в подлия капан на захаросаната опаковка. Като че ли се надявах още с отварянето на книгата пред мен да скръцнат кепенците на прозорците и някой да изнесе горещия чайник с ароматен парещ чай. Но първия ден прозорците се отвориха едва-едва, втория ден се открехнаха още малко и чак накрая отвориха обятията си за разкошна прегръдка.

Препоръчвам тази сладка какафония в зимен дъждовен ден с голяма чаша чай…и с някой до теб 🙂

2015 / 2016

Днес обръщаме последната страница на 2015 година.
Затваряйки корицата на това прекрасно четиво, сме готови да разгърнем страниците на нещо ново – още по-добро.
Като страстни любители на литературата докосваме новата ни книга внимателно и с блаженство.
И тъй като предварително сме разгледали анотацията й, нямаме търпение да потънем в интересното и завладяващо преживяване, което крие в себе си.

Пожелавам на всички прочита на 2016 да е на един дъх – с много емоции.
Не я забравяйте нито за миг на нощното си шкафче и не позволявайте времето да изтече между кориците й.
Изживейте я и се потопете в историята която ще ви разкаже!
Вашата лична история

Весели празници!
Незабравима 2016!

Аз преди теб

Me before you

С „Момичето, което бях“, Джоджо Мойс успя да прикове вниманието ми.
Но със следващата нейна книга, която прочетох на един дъх, английската писателка ме трогна още по-дълбоко.

„Аз преди теб“ – вдъхновяваща история за изключителна любов – такава каквато могат да изпитат малцина.
Неизбежно и чисто човешко е да приготвите салфетките, ако искате да прочетете докрай този силен роман.

Луиза Кларк на 27г. губи работата си в едно скромно кафене в малкото градче в което живее. Тя е принудена да приеме ново работно място, за което няма нито опит, нито желание. Единствената мотивация Лу да стане асистент на 35-годишния богаташ Уил Трейнър, пострадал при злополука с мотоциклет и останал инвалид за цял живот, е факта че трябва да издържа семейството си, а заплатата която обещава семейството Трейнър надхвърля всички очаквания.
С огромна неохота Кларк изпълнява всекидневните си задължения, имайки предвид трудния характер на Уил / по принцип нелек и преди катастрофата/. Постепенно обаче Луиза успява да разбие обвивката в която Уил се е затворил. Облекчава болките му, разведрява обстановката в която той е принуден да живее. Разказва му за себе си, отърсва съзнанието му от черните мисли. Взаимно заедно успяват да създадат един интимен, затворен кръг около себе си в който само те двамата оценяват присъствието и помощта си един към друг. Луиза се учи от Уил, той отваря пред нея нови хоризонти, мотивира я да продължи образованието си, показва й че има свят извън това малко градче което и двамата наричат свой дом.

Един ден става ясна причината, поради която семейството на Уил е наело Луиза толкова бързо на тази позиция. Младият мъж е взел твърдото решение да се самоубие в клиника в Швейцария, но е дал отсрочка на близките си за период от 6 месеца. В този период трябва да има човек до него, който да се опита да го спре и единствения незапознат с ролята си оптимист, се оказва Лу. Тя е най-подходяща не защото има знания, а защото най-много отговаря на техния стандарт за „забавачка“, както самата героиня ядно се изразява. Момичето прави планове и ги обсъжда с консервативното му семейство. Всъщност тя успява да изведе Уил от пристройката в която живее, разхожда го навън. С идеята да го спаси, дори организира ваканция на Мавриций, на която той значително укрепва и умствено и физически. За съжаление обаче плана й не успява да промени решението му. И това я съсипва.
Една история с много тъга, трудни решения и въпроси, но и много човешко отношение, истинска безкрайна любов, от духовната, тази която не умира със смъртта на тялото, а продължава и след неговата загуба.