исторически · със сълзи на очи

Момичето, което бях

The girl you left behind

Как разбирам че една книга е невероятно добра?
Когато след нея за известно време нищо не върви и не ме грабва.
За мен „Момичето, което бях“ беше такова приятно изживяване.
С две сюжетни линии, с две силни главни героини, това „произведение на изкуството“ с автор Джоджо Мойс ме спечели изключително бързо.

Историята на Софи Льофевър, живяла по време на Първата световна война в малко окупирано от германците френско селце се преплита със съдбата на Лив Холстън, приблизително 100 години по-късно в Англия. Тънката нишка която свързва двете силни жени, изгубили толкова много в живота си, е портрета на Софи, нарисуван от съпруга й Едуар преди да го изпратят на фронта. Тайнствената картина успява да спаси живота на всички, и то неведнъж.

1917 – Софи Льофевър остава да живее с брат си Орелиен, сестра си Елен и нейните деца в окупираното от германците френско селце Сан Перон, след като съпрузите на двете сестри са мобилизирани в Първата световна война. Ресторанта „Червеният петел“, собственост на Софи и Елен, става предпочитано място за вечеря на немските войници, след като техния комендант вижда и е привлечен като магнит от невероятната картина окачена на стената в заведението. От портрета Софи го наблюдава с изключителна самоувереност и красота, и това обсебва немския комендант. Той иска да гледа портрета, да „притежава“ тази сила. Започва редовно да снабдява с провизии малкото заведение за да се храни там заедно с офицерите си всеки ден. Така оцеляват всички. Заедно със ситите стомаси на германците тайно се пълнят гърлата и на много други хора в селцето. Съобразителна и с огромен кураж, Софи успява да спаси не само тях, но и съпруга си. Когато разбира че е изпратен в концентрационен лагер, тя дава на коменданта най-ценното за да плати за живота на любимия си мъж.

2006 – Англия – Лив Холстън все още скърби за починалия си съпруг Дейвид и единственото нещо което й дава сила е картината „Момичето, което бях“ – подарък от мъжа й. Случайни срещи и събития водят до „война“ за тази картина, обществено недоволство и съд. В стремежа си да запази тази връзка с Дейвид, Лив се бори за картината буквално със зъби и нокти и така научава драматичната история на Софи.

Спирам дотук. Завиждам на тези които тепърва отварят първите страници

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s