забавни · летни истории · предимно за жени

Сиртаки, узо и солени вълни

MMA

Е, както виждате не точно така се казва книгата която чета в момента, но такава е асоциацията на Гърция в моята глава.

Като страстен любител на топлите и слънчеви страни, тази книжка ме грабна от раз. Честно казано най-вече заради заглавието и корицата. В разгара на юлските жеги по софийските сокаци за един столичанин по неволя това си е голямо изкушение. Дори само да се взирам в нея ми стига – пренасям се у съседите като на сън. / по принцип навестявам другата ни южна съседка, но и тази я обичам/.

И така, какво му трябва на човек в горещ летен ден, за да се почувства добре? На мен ми трябва едно – море, море и пак море. Необятното, прекрасно, синьо, синьо безкрайно море! Както и въздуха, който там при вълните е коренно различен от този който дишам тук между панелите. За това държейки в ръцете си малкото синьо бижу, имам чувството че притежавам умалено копие на утопичния свят,  за който то ми разказва. Понякога и това е достатъчно.

Всъщност ние двете с Дженифър Баркли си прекарваме много добре. Сутрин работим на компютъра до определено време / това беше едно от условията, които тя договори с работодателя си напускайки Англия/ , след това отиваме на плажа, гмуркаме се, търсим октоподи, печем се и сме готови да се насладим и на втората част от деня. Ядем вкусна и прясна храна, узрели от слънцето сочни плодове и пием узо с лед или фрапе за разхлада. Ех, какъв живот!

Разбира се тя ми сподели и своите любовни истории. Една от причините довели я по тези земи е трудната раздяла с последния й приятел, която всъщност очевидно я тласка само към по-добро. Новите приключения на Джени на остров Тилос на брега на Егейско море само задълбочават любовта й към Гърция. Едновременно с това тя има възможност да упражнява езика, който е учила преди години с новите си приятели, сред които има и ухажори, но с шанс клонящ към нула. Защото с времето прекарано в Гърция Дженифър прави подарък за самата себе си – за възстановяване, за възвръщане на духа, емоциите и нараненото си сърце. Тук тя преоткрива себе си.

Тя засега остава, въпроса е аз какво още чакам?!?

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s