исторически

„Оризовата майка“

ORIZOVATA MAIKA

„Оризовата майка“ – едно от най-трогателните и истински четива, които са попадали в ръцете ми напоследък!
Една книга от която живота прелива на талази.
Редове на които се нижат хиляди различия. Омраза, любов, лъжи, грозни пророчества, карма, прокълната красота – всичко избухва в едно цяло.
Взривява се и всеки поема парченцето което е негов личен дар от съдбата. На някои им е съдено да са прекрасни, други се раждат увредени. А всъщност страда най-вече един човек – майката от чиято утроба се раждат тези деца. Никой не знае коя от двете крайности е по-добра – както физическите недъзи, така и красотата могат да донесат еднакво нещастие и непоносима болка.

Страниците между пръстите ми излетяха както изтече времето между няколко поколения синове и дъщери на Малайзия. Ядрото около което са сплотени силни, красиви и обичани наследници, но и немощни, странни и бездарни деца е една силна жена. Безкрайно отдалата се на семейството си Лакшми издържа на всички прищявки на своята орис. В краката й са нахвърляни само тревоги, но Лакшми гордо ги прехвърля и носи на плещите си.

Най-голямата болка за цялото семейство се оказва неописуемата красота на първородната дъщеря Мохини. Те разбират, че неизмерната хубост с която боговете са надарили най-голямото им момиче, е проклятие. Един ден в края на втората световна война в резултат на случайна небрежност от страна на Лакшмнан-брата близнак на Мохини, японски войници откриват момичето с бяла кожа и смарагдово-зелени очи. Отвличането на добре критата години наред най-голяма за рода скъпоценност преобръща живота на всички. Родители и деца настръхват един срещу друг до момента, в който изгубват себе си и здравия си разум. След отвличането на Мохини целия им свят се срива и всеки поема по грешен път с грешните спътници. Стожерът на семейството Лакшми, скромния й съпруг Айя и децата им Лакшмнан, Анна, Севенези, Джайан и Лалита разделят живота си на два етапа – преди и след Мохини. Предишното спокойно и дори весело ежедневие остава единствено в спомените им. Майката орлица е сломена от съдбата и изпуска птичетата от здравите нокти, с които се е борила за доброто им. Родословното дърво на Лакшми се разклонява в добри и здрави клонки, но и в слаби и лесно пречупващи се. Последното клонче обаче е здраво. Ражда се разказвача на тази история.

Всяка глава в книгата носи името на някой от героите в нея. Историята е завъртяна безброй пъти, разказвана от различно лице в първо число. Много ми хареса този замисъл, с който изпъкват всеки миг в различна светлина отделните личности и индивидуалните им качества.

Оказа се че с „Оризовата майка“ съм се срещала два пъти. Втория, по-пресен прочит на тази очарователно разказана история приключи току-що. С него си припомних че е имало и първа среща, но съм била много малка за нея тогава. Не съм била готова да чета за зверствата преживени през Втората Световна война, незнаеща че това е само малка част от историята за живота на „Оризовата майка“ и нейните прекрасно различни наследници.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s